В тема на студент, който бил на 21 години, но имал проблем с едната ръка (не била оформена и развита от китката надолу, та това е нещото, което винаги се явявало проблем, когато покани на среща или се опита да сваля някоя жена), slayer дава някакъв много субективистичен отговор. Темата трябвало да служи за сериозен размисъл към всички "екскюзерс"! Понеже не може да каже на български "тези, които си търсят извинения", поради ограничен речников запас, то той транслитерира английското "excusers", което е множествено число на "excuser".
Ето сега и субективистичния съвет: Решението на проблема било "много просто", само трябвало доста сериозно да го внедри младия студент в себе си, за да имало ефект. Прилата и сентенцията "Ако ти приемеш, че нещо е проблем за теб - то и другите го виждат като проблем.", която също е субективистична и невярна или незадължително вярна.
После slayerът почва да дава пример с него си, че някъде от 7-ми клас носил очила и това преди години му бил голям комплекс и тъй-като той вътрешно го правил на проблем, то ставало и проблем за другите... Когато вече започнал да "калибрира" алфа-поведение изобщо не ми пукало вече, че е очилат - редовно почнал да си ходи по купончета, по дискотеки, на срещи, на запознанства с очилата. Изненадал се - след като вече на него не му пукало и комплексът бил изчезнал, то никой сякаш и не забелязвал, че носи очила...
Адски субективистично и пояснявам веднага, за да не се подвеждат хората или поне да спася малка част от тях (които ще прочетат това някого) от заблуждението.
1. Това дали имаш някакъв комплекс или проблем (ако не го споделяш постоянно и не го правиш на проблем) не оказва никакво влияние на околните. Това дали си мислиш "Носът ми е много малък." или "Много съм черна.", въобще не дава значение и тези, които харесват малки носове и по-тъмни момичета, пак ще те харесат (независимо, че ти не се харесваш такава). Или пък - това дали си мислиш и се комплексираш, че си с очила и не се харесваш така, въобще не влияе на тези, които харесват хора с очила или пък на тези, които не ги харесват. Мислите, емоциите, комплексарщината са вътре в теб и е все едно дали си мислиш за очилата си, за ръката си, за пчелите, за утрешния брой на любимия си вестник или за президента на Турция - никой не го знае, никой не го усеща, никой, съответно, не се и повлиява.
2. Това, че ако престанело да ти пука от комплекса щели да почнат повече да те харесват - също е голяма тъпотия! Както вече обясних - пука ти или не, никой не знае (пак казвам - ако не го вербализираш и не го правиш обществено достояние). Твоите мисли, отношения, емоции спрямо нещо си там, което не харесваш у себе си (или извън себе си) не влияят на другите, защото няма телепати, които да те знаят. А и да те знаят, че не си харесваш нещо, какво? Много хора не биха се интересували, че Станка не си харесвала очите, а Гошо не си харесвал ушите. Даже има и хора, които ще се разнежат, ще вземат да успокояват Станка и Гошо, и пр. Всякакви хора има на този свят.
3. Ясно е, че е по-добре да нямаме комплекси, отколкото да имаме. Но, обобщавам, това дали имаш или нямаш, особено ако не го споделяш/афишираш/вербализираш/правиш достояние, НЕ влияе на отношението към теб, защото никой не знае, нито усеща какво си мислиш, какво не си мислиш, какво си харесваш, какво си не харесваш, какво си почувствал, когато си видял котката на съседите и т. н.